Местоположение
Общински съвет
Администрация
Кметски екип
Структура
Численост на общинска администрация по структурни звена
Евроинтеграция
Програми и проекти
Услуги
Цени на услуги
Харта на клиента
Вътрешни правила
Общинска собственост
Пощенска кутия за предложения
Пощенска кутия за сигнали срещу корупция в общинската администрация
Контакти
Общинска администрация
Телефонен указател на по-важните учреждения
Телефони на кметства на населените места
МКБППМН-ОбСНВ
НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
Достъп до обществена информация
Обществени поръчки
- Профил на купувача
Обществени поръчки 2013
Обществени поръчки 2012
Архив Обществени поръчки
Октомври 2019
ПВС ЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
 
Покажи детайли
Начало Полезна информация Връзки Услуги Контакти
 
ЗА СЪЕДИНЕНИЕ
История
Карта на града
Азбучен указател на улиците в Съединение
Инфраструктура
Бизнес
Население
Природни ресурси
Екология
Наука и образование
Спорт и младежки дейности
Култура и изкуство
Здравеопазване
 

 

ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ Царимир
Голям чардак
Малък чардак
Неделево
Найден Герово
Церетелево
Любен
Правище
Драгомир


[-] по-малък текст | по-голям текст [+] |

КУЛТУРА И ИЗКУСТВО

 

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

        Историята на нашите земи в древността е свързана с траките, оформили се като племенна общност през 11 хилядолетие пр. н. е. и участвали активно в политическия живот на европейския югоизток до края на античността.
        Древната история на тези земи носи белезите на новокаменната, каменно- медната, бронзовата и желязната култура. В района са "засечени" около 100 тракийски и други надгробни могили от откритите останки. От тракийски селищни могили може да се направи заключение за епохата, в която и тук е цъфтял организиран уседнал живот с висока степен на развитие на производителните сили. На един километър западно от гр. Съединение в местността "Старите лозя" и днес има останки от едно такова поселение, макар и от една по- късна епоха, ако се съди по обилните исторически паметници, открити в него.
        При обработка на нива в местността "Чамашки висини" край град Съединение е изкопано глинено гърне, съдържащо 104 сребърни и билонови монети. По- голяма част от тях са сечени по времето на римския император Антонин Пий /138-161г./ и Александър Север /222-235 г./ Колективната находка съдържа и монети от Септимий Север, Гордиан, Максимин- Тракиеца, Гета, Юлия Меза, Юлия Плава и други.
        Друго богато находище на археологически паметници е това в местността "Кумата" в горния край на града, на високия бряг на река Потока. Тук при прииждания и разливи на реката са били откривани останки от домашни животни и предмети на древните обитатели. Именно тук е намерена оригинална бронзова статуетка, изобразяваща галопиращ гол конник, като сумарно са загатнати поводите и ремъците, поддържащи седлото на коня /вероятно се касае за изображение на тракийски херос/. Височината на статуетката е 10 - 15 см.
        През 1958 година в местността "Калвачева могила" пък бил намерен връх на копие и погребение на войн с кон.
        От времето на римското владичество са датирани откритите през 1968 г. 140 монети в местността "Разкопаница"- сребърни денарии, сечени през 161 г. от н. е. при император Луций Вер. В местността "Йовчевица" са намерени пък 353 корубести медни монети, сечени през XII в.
Интересна находка от новата история на гр. Съединение е откритата в най- старите негови гробища в местността "Черковица" надгробна плоча. Текстът, разчетен от професор Герасимов, гласи: "Колю и Ангел, 1800 г. 18 юни ... Помени господи от Стою Лапков, раб божий."

РЕЛИГИЯ

        Традиционно вероизповедание на територията на община Съединение е източното православие. Това се потвърждава от архитектурата и факта, че църквите, строени по време на османското владичество са вкопани. На територията на общината съществуват в малки размери и други вероизповедания, а именно католицизъм и ислям.
        На 23 август 1838 г. султан Махмуд 11 по~ разрешава на голямоконарци да ремонтират църквата "Св. Георги", без обаче да се отклоняват от размерите на храма, т.е. дадено е разрешение за ремонт на порутена стара църква, а историческите извори сочат, че през 1839 г. е построена нова. Нова  с ново име – “Св.Атанасий” , име - символ, име- вяра в бъдещето и в свободата. 
        Голямоконарците поп Иван Генов и Васил Бухалски – име с най-голяма заслуга за подписването на Фермана.
        Черквата била завършена в началото на април 1839 г.  и 'тържествено осветена, а на южния официален вход била вградена мраморна плоча с надпис : "Во славу единодушна и неразделна троица согради се храм сей "Св. Атан аса" во лето и х- рта 1839- то, Априля 12".
        Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в с. Царимир е построена 1887 г. Камбанарията е построена 14 октомври 1904 г.. Орнаментната украса е изографисана през 1984 г. от художник­декораторът Михаил Минков.
        В с. Правище се намира църквата "Света Троица", която е осветена на 23 Октомври 1898 година.
        В с. Малък Чардак църквата "Св. Георги Победоносец" е построена през 1928 г. Църквата е по­висока от другите църкви, които се намират на територията на общината. Не е вкопана в земята, тъй катое строена след Освобождението от турско робство.
        В с. Драгомир се намира църковният храм "Свети Димитър". По сведение на архитекта на митрополията в гр. Пловдив църквата е построена върху основите на стара църква, съществувала още от времето на турско робство. През 2005 година, използвайки основите на вече съществуващият храм "Свети Димитър" родолюбиви драгомирци със собствени пожертвования и дарения възродиха храма отново, който беше осветен на 08.05.2005г. от Пловдивския митрополит Арсений.
        Църковният храм "Св. Св. Петър и Павел" в с. Найден Герово е построен през 1939 година. Църквата е издигната основно от дарения на местните жители.
        Храм "Св. вмч. Димитрий"- с. Церетелево е построен през 1865- 1867 година. Осветен е в 14 индикт в 1875 година от Стобийският епископ Синесий.
       Църквата "Св. Петка" в с. Голям Чардак е построена 1850 г. Иконостаса на храма и иконите са изографисани от левоченски майстор в същата година. През 2000 година благодарение на инициативен комитет беше извършен основен ремонт на храма и на "Петков ден" същата година бе повторно осветен лично от Негово Високо Преосвещенство Светият Пловдивски Митрополит Арсений.

КУЛТУРА

        ЧИТАЛИЩАТА са единствените културни институции в община Съединение. В общината функционират  10 читалища и една музейна сбирка, която се намира в гр. Съединение. Целта им е да задоволяват потребностите на населението свързани с :

  • развитие и обогатяване на културния живот;
  • запазване на българските обичаи и традиции;
  • разширяване знанията на населението и приобщаването му към ценностите на науката, изкуството, и културата;
  • възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
  • формиране на етническа и религиозна толерантност

        ОТ ЧИТАЛИЩАТА В ОБЩИНАТА най- старо е Народно читалище "Съединение"- гр. Съединение, основано през 1875 година. Негови основатели са: Ламби Атанасов- пръв председател, даскал Еню Бекирски, свещеник Иван Генов, Петър Антов, Петко Лапков, Д. Герджийски и други.
        Сградата е построена през 1956 година със средства от самооблагане, доброволен труд от населението и дарение от Недялка Шилева- героиня от Съединението.
        През годините са развивани основно библиотечната дейност, художествената самодейност и културно- масова дейност. Библиотеката при читалището разполага с 18 500 тома книги.
        НЧ „Съединение” поддържа пет танцови състава и две вокални групи

        Народно читалище "Искра"- с. Драгомир е създадено на 23.10.1931 г. по инициатива на младия учител Петър Боев и някои будни младежи от селото. Библиотеката при читалището към днешна дата разполага с общо 6 750 тома книги. Местни празници и обичаи, провеждани от читалището:
"Трифон зарезан"- 14.02.- деня на лозаря се отбелязва с ритуално "зарязване" на лозята, тъй като
района по традиция е лозарски.
Пролетен карнавал "Джумал"- 22 март / в миналото/.
Местен събор- 06.05.- Гергьовден

         Народно читалище "Отец Паисий" в с. Неделево е основано през 1930 г. Началото на неговата библиотека е поставено с подарени книги и с абониране на вестници и списания от дарители. Ежегодно се провеждат с деца обичаите "Коледари" и "Лазарки". Стана традиция провеждането на местния събор на 02.06. През тази година се сформира и функционира танцов състав към читалището.
        Народно читалище "Светлина"- с. Правище е създадено през 1927 г. по инициатива на поп Атанас. Основите на новата читалищна сграда са положени през 1957 година, а същата е открита тържествено на 24.05.1962 година.
        В с. Церетелево е основано народно читалище "Христо Смирненски" на 27.09.1927 година. В момента читалището поддържа общодостъпна библиотека и развива културно- масова дейност. Има изградена музейна сбирка с исторически и битов кът.

        Народно читалище "Обзорник" в с. Голям Чардак е основано през 1927 година, а сградата му е построена през 1936 година. Дейността на читалището през първите години се изразява в изнасяне на сказки от учителите с научна тематика. Днес се поддържа общодостъпна библиотека.

        В с. Малък Чардак през 1927 година е основано народно читалище "Христо Смирненски" по инициатива на учителя Иван Кисяков. Празник на селото е местния събор, който се чества на Гергьовден. Местният автентичен фолклор се съхранява от възрастни хора, които изпълняват сложни народни песни по време на местните прегледи и обичаи.

        Народно читалище "Напредък" в с. Любен е основано през 1927 година. Създадена е библиотека Читалището участва при провеждане на събора на селото и други празници с местно значение.

        През 1928 година в с. Царимир е основано народно читалище "Арх. Андонов". В началото читалището е провеждало театрална дейност, а днес читалищното настоятел ство поддържа общодостъпна библиотека и участва активно в провеждането на местните обичаи "Муфканица" и "Тодоров ден".

        Народно читалище „Христо Смирненски”, с. Найден Герово разполага с библиотека и съдейства за продължаване традициите на местните обичаи и празници.

 

МЕСТНИ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ



        Местният обичай "Кумата" в гр. Съединение се провежда на 23 и 24 април - Лазаров ден и Връбница има над 100 годишна традиция. Той е уникален и се отличава от останалите лазарски обичаи със своите костюми и начина си на провеждане.
        Костюмите са напълно автентични и се предават от поколение на поколение. Самата "Кума"­водачката, се отличава от останалите с различна носия.
        "Кумата" е пролетен женски обичай, отразяващ отношението на младите момичета към красотата и трудолюбието, показано в дрехите и в песните, които пеят. Обичаят се състои в обхождане-на домовете, където момичетата припяват за здраве и берекет. Песните са автентични, весели и закачливи. Момичетата се събират на Toдopoв ден и избират "Кума" чрез жребий, а след  това всяка неделя се прави хоро на най- близката поляна до дома й. След обхождането на Лазаров ден и Връбница се прави голямо хоро на площада. На него се оглежда кой момък до коя мома се е хванал. Така  обичаят се превръща в празник за целия град.
        Обичаят "Куди" е зимен мъжки обичай, отразяващ отношението на младите момци към трудолюбието.
        Самият обичай се състои в обхождане по домовете на момичетата, което се прави, за да се покажат украсените момци, здрави и силни, готови за труд и отмъщение към турският поробител. Така ставало възможно и младежът да посети домът на любимото момиче, да се запознае с близките и да покаже отношението си към нея, което се изразявало с надиграване и младежки закачки.
        Обичаят "Куди" продължава два дни, като обхождането започва вечерта преди Васильов ден, продължава през цялата нощ и завършва на другия ден късно следобед с хора и веселия за цялото население.

        Благодарение на запазените през вековете народно творчество и обичаи, българският народ е успял да съхрани своята народност и самобитност. Един от старите народни обичай, който се празнува в с. Царимир е "Муфканица", наричан още "Власов ден". Този обичай е израз на почитане към кравите и воловете, най- добрите помощници в миналото на селските стопани. Затова се нарича още "Ден на волското здраве". Празнува се на 11 февруари. Започва с палене на голям огън от най- възрастните мъже в селото. На този ден жените месят пити, момите правят баници и всички се събират около огъня. Младите мъже прескачат огъня за здраве. В разгара на игрите и хората около огъня, се краде и най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена.
        На границата на зимата и пролетта се чества българският празник- "Тодоровден", който за жителите на гр. Съединение и с. Царимир е традиционен празник. В представата на хората "Тодоров ден се свързва със "Св. Тодор", един от тримата светли змееборци, който качен на красив бял кон с копие в ръка прогонва тъмните сили на зимата. Провеждат се конни състезания с впрегнати коне в атрактивни дисциплини. Най- голям интерес предизвиква надбягването с коне- кушия. На Тодоров ден се раздават много обредни хлябове и погачи за здравето на конете и за берекет през годината.

Нагоре:
Web design & maintenance:
GZ Design Studio
гр. Съединение 4190, бул. "6-ти септември" 13,e-mail: oba_saedinenie@abv.bg
Copyright © 2007-2019 ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ Всички права запазени.