Местоположение
Общински съвет
Администрация
Кметски екип
Структура
Численост на общинска администрация по структурни звена
Евроинтеграция
Програми и проекти
Услуги
Цени на услуги
Харта на клиента
Вътрешни правила
Общинска собственост
Пощенска кутия за предложения
Пощенска кутия за сигнали срещу корупция в общинската администрация
Контакти
Общинска администрация
Телефонен указател на по-важните учреждения
Телефони на кметства на населените места
МКБППМН-ОбСНВ
НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
Достъп до обществена информация
Обществени поръчки
- Профил на купувача
Обществени поръчки 2013
Обществени поръчки 2012
Архив Обществени поръчки
Октомври 2019
ПВС ЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
 
Покажи детайли
Начало Полезна информация Връзки Услуги Контакти
 
ЗА СЪЕДИНЕНИЕ
История
Карта на града
Азбучен указател на улиците в Съединение
Инфраструктура
Бизнес
Население
Природни ресурси
Екология
Наука и образование
Спорт и младежки дейности
Култура и изкуство
Здравеопазване
 

 

ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ Царимир
Голям чардак
Малък чардак
Неделево
Найден Герово
Церетелево
Любен
Правище
Драгомир


 
     ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
     Община Съединение е разположена в Горнотракийската низина северозападно от гр. Пловдив на площ от 297 721 дка. Средната надморска височина е  около 200 м.
Общината административно принадлежи на област Пловдив и граничи с:
  • на север с Община Хисаря;
  • на изток с Община Калояново;
  • на юг с Община – Родопи;
  • на югоизток с Община Марица;
  • на запад с Община Пазарджик;
  • на северозапад с Община Панагюрище
     Центърът на Общината – град Съединение се намира на 22 км от областния център – гр. Пловдив.    
Републиканската пътна мрежа в района включва само третокласни пътища, най-важния от които е Съединение – Пловдив, свързващ Общината с областния център.
      ВОДИ
     Община Съединение е сравнително добре водоснабдена. Двете реки на територията на Общината – р. Пясъчник и р. Потока (леви притоци на р. Марица) преминават през почти всички населени места.
Повърхностните води на територията на Община Съединение не са обект на физикохимичен мониторинг и затова няма пунктове от Националната мрежа за наблюдение.
За оценка на качеството на повърхностните води се използва Биотичен Индекс (БИ) с 5-степенна скала (определена в методика за мониторинг, официално одобрена от МОСВ през април 1998 г.). Този метод дава интегрална оценка на замърсяването за дълъг период от време, чрез анализ на съобществата от дънни макроорганизми (макрозообентос). Най-високата стойност БИ 5 е за най-чисти води, не повлияни от антропогенни въздействия, докато  БИ 1 е за изключително тежко замърсени води.
За интерпретиране на биологичните данни се използва връзка на биологичните категории с приетата категоризация за водоприемниците, според все още действащата Наредба № 7 (8.08.1986 г, ДВ бр. 96 от 12.12.1986 г.), съгласно посочената по-долу таблица:
 
 Табл. 14  Категоризация на водоприемници по БИ
Биотичен индекс
Категория по
Наредба 7
Качество на водата
5; 4-5; 4
І
чисти, незамърсени води с високо качество
3-4
ІІ
слабо замърсени води
3
ІІ-ІІІ
слабо до средно замърсени води
2-3
ІІІ
средно замърсени води
2
ІІІ-извън категориите
силно замърсени води
1-2; 1
извън категориите
много силно замърсени води; екологически “поразен” речен участък
 
        Данни за резултатите от хидробиологичния мониторинг на повърхностни водоизточници на територията на Община Съединение са дадени в Табл. 15.
 
Табл. 15  Данни от хидробиологичен мониторинг на повърхностни води
Река
Пункт
 
БИ
1998
 
БИ
2003
БИ
2004
БИ
2005
р. Потока
преди гр. Съединение, кв. Точиларци
 -
 -
3-4
3-4
р. Потока
след гр. Съединение
-
-
2
2
р. Пясъчник
с. Церетелево
3
3
3
-
 
     Данните от таблицата за хидробиологичен мониторинг на повърхностните води на територията на Община Съединение показват, че водите на двете изследвани реки са от силно (БИ 2) до слабо замърсени (БИ 3-4).
 

СТАТУС НА ВОДИТЕ
4-5; 5
много добър
3-4;4
добър
3
умерен
2;2-3
лош
1;1-2
много лош
 
     Реките на територията на Общината са II категория - средна позиция в класификацията "добра за водоползване" или "годна за селскостопански нужди" (поливане, водопой и т.н.).

На територията на Община Съединение има изградени девет язовира, които гарантират необходимите количества вода за нуждите на селското стопанство и за развитието на воден и риболовен туризъм.
 
Табл.  16  Язовири
Землище
Кад. №, наименование-местност, язовир
Площ, м2
Собственост
1
с. Голям Чардак
  165
  165.842
  общинска
 
2
с. Драгомир
- 911, м.“Копрюдере” – яз. “Драгомир”;
- 919, м. “Стоичкови каваци”;
- 947
-  68.364
-  106.870
-  44.176
-  общинска
-  общинска
-  общинска
 
3
гр. Съединение
- 1970, м. “Точиларци”, водоем – “Съединение”;
- 1974, м. “Деветте могили” – водоем “Съединение 1”
-  176.729
-  329.969
-  общинска
-  общинска
 
4
с. Церетелево
- 3, яз. “Барата”;
- 322, яз. “Гичита”;
- 317
- 476.024
- 566.005
- 77.227
-  общинска
-  общинска
-  общинска
 
       ПОДЗЕМНИ ВОДИ
 
Подземно водно тяло (ПВТ) 100 (N-Q водоносен хоризонт в Пазарджишко-Пловдивски район) е най-голямото по площ ПВТ на територията на Източнобеломорски басейн. Разположено е  в Западнотракийски хидрогеоложки басейн.
Водоносният хоризонт е изграден основно от пясъци, песъкливи глини, песъкливи гравелити  с N-Q възраст. Има площ 3773.21 м2,  максимална дължина 131 км, максимална ширина 60 км, дебелина от 1 м /минимална/ до 580 м /максимална/. Проводимост на пласта – минимална 0.075 м/д, максимална 400 м/д и средна стойност – 75 м/д. Проницаемост – средно – 0.21.
На територията на Община Съединение има четири пункта за мониторинг състоянието на подземните води – гр. Съединение, с. Любен, с. Церетелево, с. Голям Чардак.
Пунктовете за подземни води се изследват сезонно (четири пъти в годината) или на полугодие (два пъти годишно). Веднъж годишно – през трето тримесечие се анализират тежки метали цинк, олово, мед, никел, кадмий, хром. Еднократно през годината се анализират пестициди в пунктовете  в  гр. Съединение и с. Церетелево.
       ПОЧВИ
Преобладаващите  почвени типове в Община Съединение са чернозем - смолниците с мощен хумусен хоризонт, големи пространства заемат и излужените и оподзолени канелено-горските почви, срещат се и алувиално ливадни почви.
  • Чернозем - смолниците са почви с високо-ефективно плодородие. Характеризират се с мощен хумусен хоризонт, който е с черен цвят и зърнесто-праховидна структура. Преходът между отделните хоризонти е постепенен. Тези почви имат тежко песъчливо-глинест механичен състав в повърхностния слой, като се наблюдава постепенно намаляване на органичното вещество по дълбочина на профила. При засушаване този слой силно се сбива и образува големи пукнатини. Притежава слаба водопроницаемост и при овлажняване става силно леплив и оказва голямо съпротивление при обработка. Този тип почви имат голям сорбционен капацитет, поради което понасят високи дози торене, което съчетано с добра агротехника гарантира високи добиви от културите. Изискват комбинирано торене с азот и фосфор. Чернозем-смолниците са най-подходящи за отглеждане на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, памук, зеленчукови култури;
  • Канелено - горските почви са най-разпространеният почвен тип в България. Тези почви са средно хумусни, по съдържание на хумус приличат на сивите горски почви, слабо запазени с усвоим азот и фосфор. За подобряване на плодородието им се препоръчва наторяване и напояване. На територията на Община Съединение се срещат:
  • Излужени канелено-горски почви– характеризират се с незначителна мощност на хумусния хоризонт -  16-36 см, който е светло-кафяв със средно-зърнеста структура, разпрашена на повърхността. Почвите от този тип имат средно и тежко песъчливо-глинест състав в повърхностния слой, като количеството на физическата глина в този слой е 42-56 %. Силно излужените канелено-горски почви имат леко леко песъчливо-глинест механичен състав, слабо запасени са с хумус от 0.7-2 %. Притежават лоши водно-физични свойства, при изсъхване се сбиват силно и образуват кора, а при овлажняване стават тежки за обработка. Тези почви реагират добре както на азотно така и на фосфорно торене. Задължително е торенето с калий на слабо запасените земи.
  • Оподзолени канелено-горски почвиглавната особеност на тези почви е силно разсветления (оподзолен) хумусно-алувиален хоризонт. Мощността на хумусния слой е 20-34 см. Оподзолените канелено-горски почви имат глинесто-песъчлив и леко песъчливо-глинест механичен състав в повърхностния хоризонт, като вследствие на оподзоляването и обработката почвената структура на орницата е разпрашена. В миналото тези райони са били заети от широколистни гори.
Канелено-горските почви са подходящи за лозя, лавандула, бадеми, маслодайни, лекарствени, зърнено-хлебни и зърнено-фуражни растения;
  • Алувиалните почви са разположени главно около речните корита. Рядко притежават добре оформен хумусен хоризонт -  в орницата е под 2.5 %. Водно-физическите им свойства са лоши – филтрацията е голяма, а влагозадържащата способност – малка. Разнообразни са по отношение на механичния състав, но преобладават леките фракции. Профилът им се състои от алувиални наноси.
Алувиално-ливадните почви заемат по-големия дял от площта на алувиалните почви. Нивото на подпочвените води е високо. Механичният състав е леко песъчливо-глинаст и има добри водно-физични свойства. Количеството на хумуса е под 2.5 %, но имат значителна мощност на хумусния хоризонт от 50-100 см. Профилът на алувиално-ливадните почви има леко песъчливо-глинест и средно песъчливо-глинест състав в повърхностния хоризонт. Това са едни от най-добрите почви по отношение на естественото плодородие. Най-подходящи са за отглеждане на зеленчуци, кореноплодни, фуражни, овощни видове и вкоренилища. Основните дейности за повишаване на плодородието им освен торене са насочени към предпазването им от заливане на реките, заблатяване и засоляване.
      Към настоящия момент мониторинг за замърсяване на почвата с тежки метали се прави в 1 пункт на територията на Община Съединение, който е част от националната мониторингова мрежа. Той е постоянен и е открит през 1998 год.  Основните източници причиняващи замърсяване са свързани основно с промишлеността; транспорта; отпадъците; химическите средства, “пренесени” чрез праха и аерозолите по въздушен път; инфилтрацията на замърсени с вредности води; химизацията на селското стопанство (растителната защита – използването на пестициди и минерални торове), строителни и др. дейности в самите населени места.
      ВЪЗДУХ
   Община Съединение попада в район, в който нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове. Поради това, не разполага със СПККАВ -  стационарни пунктове за контрол качеството на атмосферния въздух
В района на Община Съединение няма значителни източници на замърсяване на атмосферата, поради това на територията на Общината липсва пункт, включен в националната мрежа за контрол на качеството на въздуха и затова няма данни за фоновото замърсяване на приземния атмосферен слой. Фонът в района не е обременен от замърсяване. 

ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ И ОБХВАТ НА НАСЕЛЕНИЕТО С ОРГАНИЗИРАНО СМЕТОСЪБИРАНЕ
В Община Съединение организирано сметосъбиране и сметоизвозване е въведено във всички населени места на територията на Общината. Отпадъците се събират в кофи тип “Мева” – 110 л  и 4 куб. контейнери и се извозват със специализирана сметоизвозваща машина.
Отпадъците повърхностно замърсяват околната среда, ограничават използваемостта на земята. В резултата на протичащите в периода на натрупването им физични, химични и биологични процеси, този многофакторен замърсител на околната среда, оказващ силно негативно въздействие върху почвите, въздуха и водите с което създават сериозен здравен риск за населението.
Закрити са нерегламентираните сметища по населените места, като е извършена и биологична рекултивация на терените.Община Съединение има изготвена и утвърдена Програма за управление на отпадъците.
Биоразнообразие.

Биологичното разнообразие е многообразието между живите организми от всички източници, включително сухоземни, морски и други водни екосистеми, и екологичните комплекси към които принадлежат; това включва разнообразие в рамките на отделния вид, между видовете и в екосистемите. Биологичното разнообразие e неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи, и гражданите.
Основният закон, чрез който се цели опазването на многообразието на видовете и техните местообитания, това е Закона за биологичното разнообразие приет през 2002 год. В него са регламентирани всички направления за опазване на биологичното разнообразие, като за основа са послужили международните конвенции, по които РБългария е страна: Конвенция за биологичното разнообразие; Конвенция за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици; Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора; Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство; Конвенция за опазване на дивата европейска  флора и фауна и природни местообитания; Конвенция за съхраняване на мигриращите видове диви животни и двете директиви: Директива 92/43 на Съвета на ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна; Директива 79/409/ЕЕС на Съвета на ЕИО за съхранението на дивите птици.
     Другите важни закони за опазване на биоразнообразието са Закона за защитените територии и Закона за лечебните растения. Чрез първият се уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление.  
Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях.
Законът за лечебните растения урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебни растения, включително събирането и изкупуването на получените от тях билки.
На територията на Община Съединение няма регистрирани защитени територии, съгласно ЗЗТ.
Съгласно ЗБР са обявени за защитени следните вековни дървета:
  • Летен дъб (м. “Маджериците” – преди селото, вдясно от пътя с. Царимир - с. Церетелево) – дървото се намира в землището на с. Церетелево, възраст – около 200 г., височина – 18 м, обиколка на ствола – 4.8 м;
  • Летен дъб /Събев дъб/, (м. “”Събев дъб”, североизточно от града) – дървото се намира в землището на гр. Съединение, възраст – около 200 г., височина – 21 м, обиколка на ствола – 5 м.
     Фауна
     Биоразнообразието в района на Община Съединение е ограничено, вследствие продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи, което е довело да загуба на местообитания за редица видове.
Фауната е представена предимно от различни видове птици, гризачи и влечуги. Според зоогеографското райониране, Община Съединение попада в Горнотракийския район на Медитеранската подобласт при надморска височина от 200 м.
Тук обитават евросибирски и централноевропейски видове от преходно-средиземноморския фаунистичен комплекс.
В дъбовите и смесените топлолюбиви листопадни гори са разпространени разнообразни насекоми. Дъбът е подходяща съвкупност от екологични ниши за някои пеперуди – гъботворка, дъбова процесионка, педомерки, дъбова листоврътка, дъбов зефир; ципокрили (растителноядните оси – Emphytus serotinus, Mesoneura opaca и Fenusella pygmaea), няколко шикалкотворки – сем. Cynipidae; твърдокрили – дъбов сечко и други видове от сем. Cerambycidae, много видове хоботници от родовете Rhynchaenus, Polydrosus, Balaninus, листояди от родовете – Macrolenes, Labidostomis, Lachnaia, Antipa, Smaragdina, Cryptocephalus, Pachybrachis, златки – сем Buprestidae и др.
С горската част на низините и дъбово-габъровия подпояс са свързани и единствените у нас представители на термитите. От хищните паякообразни и многоножки тук се среща скорпионът и сколопендрата.
Гръбначната фауна е представена от: лалугера, горския сънливец, мишевиден сънливец (защитен вид), малка оризищна мишка, полска мишка, обикновена сива полевка, стенен гущер, зелен гущер, ливаден гущер, смок мишкар (защитен вид), змия червейница (защитен вид), змия пясъчница (защитен вид), тънък стрелец (защитен вид), голям стрелец (защитен вид), пъстър смок (звездоброец – защитен вид), жаба дървесница (защитен вид), горска дългокрака жаба. От едрите хищни бозайници се среща чакалът.
Много разнообразна е фауната по бреговете на вътрешните басейни и реките. Често срещани са хигрофилните насекоми фитофаги и хидрофилни и хигрофилни твърдокрили, водни кончета, еднодневки, комари, русалки, водни полутвърдокрили. С водоемите са свързани и някои гръбначни като – видрата (защитен вид), водния плъх, сивата водна змия, обикновена блатна костенурка (защитен вид), жълтокоремна бумка, балканска чесновница (защитен вид), кафява крастава жаба (защитен вид), зелена крастава жаба (защитен вид), голяма водна жаба. Срещат се още невестулка (защитен вид), обикновен сънливец, шипобедрена и шипоопашата костенурки (защитени видове), голям гребенест тритон (защитен вид), обикновен (малък) тритон (защитен вид).
В пояса на широколистните гори и в запазените горски масиви в равнините от птиците се срещат – малък орел (защитен вид), обикновен мишелов (защитен вид), червената каня (защитен вид), гълъб, гургулица, забулена сова (защитен вид), горска ушата сова (защитен вид), беловрата мухоловка (защитен вид), зеленика (защитен вид), черешарка (защитен вид), горска зидарка (защитен вид), поен дрозд (защитен вид), чухал (защитен вид). Още се срещат – домашна кукумявка (защитен вид), градска лястовица (защитен вид), селска лястовица (защитен вид), качулата чучулига (защитен вид), полска чучулига (защитен вид), кос (защитен вид), обикновена кукувица (защитен вид), сиво каменарче, южен славей (защитен вид), градинска дърволазка (защитен вид), жалобния синигер (защитен вид), голям синигер (защитен вид), малък пъстър кълвач (защитен вид), среден пъстър кълвач (защитен вид), зелен кълвач (защитен вид),  кадънката, обикновено белогушо коприварче (защитен вид), ливаден дърдавец (защитен вид), сива овесарка (защитен вид),  сврака. Край водните площи се срещат – земеродно рибарче (защитен вид),  речен дъждосвирец (защитен вид), бяла стърчиопашка (защитен вид), обикновен скорец, авлига (защитен вид), торбогнезден синигер.
 
     От рибите се срещат: шаран, бяла риба, бял амур, костур, речен кефал и др.  
      Флора
     За Южна България характерен тип са ефемерните тревни съобщества. Тук растат житни като – Haynaldia villosa, Milium vernale, Vulpia myuris, Psilurus aristatus, Aira capilaris, Nardurus ciliatus, Molineria minuta, Hordeum hystrix, наред с ефемероиди, като – Poa bulbosa и Hordeum bulbosum. В разнотревието едногодишни видове са детелини, като – Trifolium hirtum, T. nigrescens и T. subterraneum наред с други ксерофитни терофити. Много по-малко са геофитите и хемикриптофитите. Неблагоприятни са условията за горската растителност и на преовлажнените терени. Тук растат видове като – Glyceria aquatica, Scirpus silvaticus, S. triqueter, Molinia coerulaea, Poa palustris, P. silvicola, Holcus mollis, Alopecurus pratensis, Festuca elatior, Agropyron repens, Hordeum secalium, Agrostis alba и др.
Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от цер, благун и космат дъб.
Средиземноморското климатично влияние навлиза и се разпространява по Марица и реките от Маришкия басейн, където растат видове като – кукуч, плюскач, подземна детелина.
Горнотракийският подрайон е богат на палеоендемити и неоендемити, някои от които са видовете – румелийска мишовка (защитен вид), веленовскиев рожец, текирска мишорка (защитен вид), тракийски лопен (защитен вид), тракийски равнец (защитен вид). Субендемит е родопската люцерна (защитен вид).
В Горнотракийският подрайон единствено у нас са се запазили някои редки представители на различни флорни елементи като – фриестов ръждавец, червеникав схьонус, брадавичеста острица (защитен вид), тритичинков надводник, теснолистен пеплис (защитен вид), миддендорфия, копъровиден тургениопсис, жлезиста полска белоочица (защитен вид), рогат блатняк, бодлив роголистник, звъниколистен, македонски вечерник, дребноцветна горва, кардаминопсис.
     НАТУРА 2000
     С приемането на Закона за биологичното разнообразие през 2002 год. започна нов етап в развитието на българската природозащита. Един от най-значимите нови моменти е създаването на законова предпоставка за изграждане на Национална екологична мрежа, като част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Това е изграждаща се мрежа от защитени природни райони в Европейския съюз. Тя се изгражда на базата на две директиви: Директива 79/409 за опазване на дивите птици, наричана Директива за птиците и Директива 92/43 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, наричана Директива за хабитатите. НАТУРА 2000 се състои от специални “защитени зони”. НАТУРА 2000 не е система от строги природни резервати, където всички човешки дейности са забранени. В много места от мрежата по-голямата част от територията продължава да бъде частна собственост и ударенията ще бъдат върху осигуряването на подходящо екологично, икономическо и социално бъдещо управление. Икономически дейности, които не пречат на опазваните видове или местообитания спокойно могат да бъдат развивани.
Вече се изготвя списък на българските места, които да бъдат включени в Европейската мрежа от защитени територии НАТУРА 2000 и които България трябва да обяви за защитени зони най-късно до 31.12.2006 год.
За територията на Община Съединение това е яз. “Пясъчник”:
  • Яз.”Пясъчник” е обявен за орнитологично важно място. Язовирът е от значение за Рамсарската конвенция за влажните зони. В района и околностите му са установени 133 вида птици, от които 36 са включени в Червената книга на България. От срещащите се птици 71 са видове от европейско природозащитно значение (SPEC – Tucker, Heath, 1994), като в категорията SPEC1 са включени 3 вида, в категория SPEC2 – 7 вида, в SPEC3 – 40 вида и в категория  SPEC4 -21 вида. Язовирът е място с международно значение за зимуването на водолюбиви птици, които тук се събират в численост до 44 000 индивида, като най-многочислена е голямата белочела гъска. От световно застрашените видове през зимата може да се наблюдават малкият корморан, малка белочела гъска, червеногуша гъска, белоока потапница. От защитените видове се срещат още – белоопашат морски орел, речна чайка, бял ангъч, малък нирец, ням лебед, звънарка, кафявоглава потапница, сива гъска, голяма бяла чапла, сива чапла, малък гмурец, черноврат гмурец, голям гмурец, черногуш гмуркач. За много видове птици язовирът се явява важна междинна станция по време на пролетната и есенната миграция като  място за почивка и хранене.
 
Нагоре:
Web design & maintenance:
GZ Design Studio
гр. Съединение 4190, бул. "6-ти септември" 13,e-mail: oba_saedinenie@abv.bg
Copyright © 2007-2019 ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ Всички права запазени.