Местоположение
Общински съвет
Администрация
Кметски екип
Структура
Численост на общинска администрация по структурни звена
Евроинтеграция
Програми и проекти
Услуги
Цени на услуги
Харта на клиента
Вътрешни правила
Общинска собственост
Пощенска кутия за предложения
Пощенска кутия за сигнали срещу корупция в общинската администрация
Контакти
Общинска администрация
Телефонен указател на по-важните учреждения
Телефони на кметства на населените места
МКБППМН-ОбСНВ
НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
Достъп до обществена информация
Обществени поръчки
- Профил на купувача
Обществени поръчки 2013
Обществени поръчки 2012
Архив Обществени поръчки
Октомври 2019
ПВС ЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
 
Покажи детайли
Начало Полезна информация Връзки Услуги Контакти
 
ЗА СЪЕДИНЕНИЕ
История
Карта на града
Азбучен указател на улиците в Съединение
Инфраструктура
Бизнес
Население
Природни ресурси
Екология
Наука и образование
Спорт и младежки дейности
Култура и изкуство
Здравеопазване
 

 

ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ Царимир
Голям чардак
Малък чардак
Неделево
Найден Герово
Церетелево
Любен
Правище
Драгомир


 

 
И С Т О Р И Я
          
          Приносът и събитието от национално значение в целокупната българска история, дължащи се до голяма степен на голямоконарци, е акта на Съединението от 1885 година на Княжество България и Източна Румелия. Този факт има особено място в националната ни история както сам по себе си, носещ протеста на всички българи срещу несправедливостите от Берлинският конгрес, така и изтласква имената на Петър Шилев, Стоян Сред ев, Чардафон Велики, Недялка Шилева, Поп Иван Генов, Поп Тодор Райков, на висотата на националният пиедестал. Съединението от 1885 година стана възможно благодарение на патриотизма на гореизброените личности, но в никакъв случай не трябва да забравяме и дълбоката убеденост на всеки един голямоконарец в диалектическата правилност за единение на род, култура и вяра. Ако конницата начело с Чардафон Велики, тръгнала на 5 Септември 1885 година от Голямо Конаре, на 6 Септември с помощта на пловдивския гарнизон извърши историческото си призвание и връщайки се с бившия генерал- губернатор Гавраил Кръстевич към Голямо Конаре, тя направи нещо много повече, в душите и паметта на хората тя продължи естествения си път към Голготата и стигна до степента на националното безсмъртие.

          Този исторически факт дава достойният повод с Указ № 828 от септември 1969 година на Президиума на Народното събрание на Народна Република България, село Голямо Конаре да бъде преименувано в град Съединение, а датата 5 септември е обявена за празник на общината.
          Доказано е, че с. Курукьой е наследник на унищожено от турските нашественици старо българско селище, намиращо се на 6- 7 км. от днешния гр. Съединение по посока на с. Правище. През 1930 г. пък се явява становище, че селището е основано преди около 250 години, тт.е. към 1680 г.
          Тази датировка е в съгласие с факта, че когато през 1689 г. било потушено въстанието в Североизточна Македония, избухвало в следствие на настъплението на австрийските войски срещу Турция, много бежанци от гр. Крушево и неговите околности се установили да живеят в съществуващото вече с. Конаре.
          През последната четвърт на ХУIII в., в следствие настъпилите размирици в Македония след отцепването на Янинския ваалия- албанеца Али паша- от централната турска власт, в Голямо Конаре пристигнала нова вълна бежанци от Костурско.
          Така село Конаре станало най- многолюдното в околността и с право било наречено Голямо Конаре, като по времето на кърджалийските размирици приютило и бежанци от Копривщица, Сопот, Карлово и други.
          В същото време през 70- те години на XIX в. от с. Голямо Конаре се наблюдава отлив на население към бурно развиващия се Пловдив, който става притегателен център за замогналите се занаятчии и търговци.
          Селото било разпръснато, като всяка нова преселническа вълна идвала със своите обичаи и ревниво ги пазела. Свидетелство за това са многобройните светилища и гробища, както и параклисите­твърде примитивни, но с мраморни антични колони, на които лепели запалени свещи.
            В древността земите, са били населени от траките, за което свидетелстват множествотонад-
гробни и други могили. При редица археологически разкопки в района са открити странни монети и древни съдове, датиращи от 4-3век преди новата ера. Създаването на самото селище става по време на османското владичество. По исторически данни районът е бил благоприятен за отглеждане на коне. Имало е голям чифлик за отглеждане на коне за османската армия. С течение на времето много от селяните, работещи в чифлика, се заселили в района му. Така то се превърнало в най-голямото селище в околността и било наречено село Голямо Конаре. Будните голямоконарци участват активно в борбата за извоюване на духовна и национална независимост – откриват килийно училище, построяват църква, създават читалище. Тук апостолът на свободата Васил Левски намира благодатна почва за изграждането на революционнен комитет, съставен от ревностни привърженици на идеята за национална независимост.
          Навярно където сега се простира селото Голямо Конаре (дн. Съединение) землището е било покрито с непроходима гора толкова гъста, че не могло да се преминава през нея, а дърветата в нея били с диаметър от 2 до 3 метра. Между големите дървета е имало тучни поляни и затова Голямо Конаре било предпочетено за развъдно място на царски коне. Може би още след турското нашествие тук е било определено място за турски коневъдни станции, а може да е служило за същата цел още в старо българско време, а турците само да са продължили завареното коневъдство. Преобладаващият дървесен вид бил бряста, затова селото било наричано от турците „Кору кьой” – горско село или по-точно „Кара ач кору кьой” (Брястова гора село). Първоначално докато се е състояло от петнадесетина къщи, са го наричали „Конаре”, но когато към края на XVIII в. то нараснало като бележито селище, започнали да го наричат „Голямо Конаре”, за разлика от другите пет конарета във Филибелишката кааза (Пловдивската околия).
     Според административното деление, установено от руските освободителни войски, Овчехълмието, или турското „Коюн тепе наясъ”, образува отделна административна околия. В нея се включвали селата: Копривщица, Голямо Конаре (административен център на околията), Цалапица, Ферезлий (дн. Овчеполци), Ерелий (дн. Смилец), Айваджик (дн. Дюлево), Османово (дн. Кръстевич), Крастово (дн. Красново), Крушово, Яхларе (дн. Драгомир), Демирдишлий (дн. Найден Герово), Саръгьол (дн. Блатница), Кавакдере (дн. Тополидол), Масатларе (дн. Точиларци), Дорутлий (дн. Правище), Дълги герен (дн. Беловица), Карамустафларе (дн. Любен), Насваккьой (дн. Неделево), Думанлий (Церетелево), Елешница, Старо ново село (дн. Старосел), Арене (дн. Мътеница), Демирджиларе (дн. Старо Железаре), Демирнова махала (дн. Ново Железаре), Хамбарлий (дн. Житница), Селджиково (дн. Калояново), Дуванлий, Даутларе (дн. Царимир), Български чардак (дн. Голям чардак), Турски чардак (дн. Малък чардак), Строево, Карнофоля (дн. Войсил), Радиново, Костиево и Паничери.
          Голямо Конаре, като център на Овчехълмската административна околия е било седелище на всички учреждения на околията. През 1901 година тя е била закрита. Селата Смилец и Дюлево са предадени към Панагюрската околия, Овчеполци и Тополидол към Пазарджишка, а всички останали са били причислени към Пловдивската околия. Голямоконарската околия е била закрита административно-полицейски, но финансово, стопански, банково, училищно-просветно та е продължила съществуването си.
          Централният площад, който сега е наречен „Съединение”, преди се е наричал с простото име „Поляна. И сега болшинството от населението на гр. Съединение все още го назовава със старото му название, което е историческо. Там на 5 септември 1885годинаепрогласеноСъединениетонаИзточнаРумелиясКняжествоБългария
Нагоре:

 

Web design & maintenance:
GZ Design Studio
гр. Съединение 4190, бул. "6-ти септември" 13,e-mail: oba_saedinenie@abv.bg
Copyright © 2007-2019 ОБЩИНА СЪЕДИНЕНИЕ Всички права запазени.